вторник, 29 юни 2010 г.

* * *



Равното море в душата ми
оставя спомени за други.
Моят кораб плава
без да има нужда от вятър.
Платната му са птици,
а мачтата риба.
Движи се от себе си
и във себе си прелива.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)