* * *

Потапям пръстите на краката си в червеното ти мастило. Така приличат на малинки. Ако не беше гъделът ми щях да те оставя да ги потопиш в сметана, но ЗА БОГА НЕДЕЙ! Винаги съм искала да се гордееш с мен, но ето, че самата аз съм горда от твоите повдигнати завеси. Каквато и красота да се изправи пред теб, аз знам повече за изгрева ти, защото мога да го предизвиквам сутрин. Виждам всичко преди първите капки на дъжда и не мога да се наситя на красотата, която излъчваш. Скачам във времето и пространството и се питам дали се възхищаваш от тази безмислица. Красотата ти е сътворена, за да създава. Усещам полета.