Имам си стратегия за оцеляване. Първото й правило е "наведи се, ако над теб минава изтребител". Нека ме задмине, и без това повечето са камикадзета. Гадни японци! Но принципно обичам суши и всичките им културни чудатости, изгубени в превода. Обичам всички нации, независимо от обичаите им. И фереджетата са симпатични, ако ги използваме в приятния им смисъл.
Та, днес много си говорихме за преражданията. Нищо не си спомням. Знам, че преживявам отново същото, това добре ли е? Вероятно не. А, може би е. На кой му пука, когато има още напред?
Като чуя парчето на Британи Мърфи и ми става криво... Толкова пълно с живот, толкова силно, а тя така нелепо да си тръгне преждевремнно. Яд ме е! Чудя се какво да си сложа в куфара? Може би нещо за четене, нещо за писане, нещо подходящо за следващата чакалня... Семки!
Оф... Ще хвърлям трохички, дано се върна пак тук. Харесва ми точно този живот. Точно този мързелив котарашки синдром на мислителство. Всъщност(!) може би съм само аз, други няма! ХА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар