сряда, 16 юни 2010 г.

И така нататък...



-Потъвам в теб, попивам със сълзите си и те мечтая по-солен от залеза, който не сме изгледали още. Раят всъщност (!) бил на няколко целувки време, посока изток.
-Снощи валя страхотен дъжд с гръмотевици. Една падна точно върху мен. Беше с изпепеляващи влажни очи.
-Стоплих ли те? Защото аз се разпадам на пепел след удара в теб. Ще ме разпилее вятъра, опасно е...
-Държа те в големите си силни ръце. Всяка изкряща частица от теб!

И така нататък...

Няма коментари:

Публикуване на коментар