Две малки и една цигара между тях

* * *
Опитвам се да се подсетя
за абстракциите между нас.
За жълтите балони и времето,
когато носех три-четвърти чорапи.
Когато туптях за теб
в същия неравноделен ритъм
и прескачах оградата ти,
за да те шпионирам
как ядеш череши с дръжките.

* * *

Когато живееш с котка се научаваш
да оставяш вратите леко отворени,
за да си минава навсякъде.
Претопявам носталгията в меланхолия
и я изливам на куршуми,
с които ще стрелям.
Вероятно по себе си.
А може би в някой невинен,
който прилича на теб.
Който ухае на теб
и забравя като теб.
Чакам го.