![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibGSrDVqHxJclU7sBRVC6bGjbZmp3K-htvi4PLV6WZZczkfn8mSdYq-QSwV7tknAaGg6m_tBS1aXBlXCPRHk1lh95j8YXp67YcpMut0vGMd7dRQ0Yp1aY-dly5GG3hiCILeX4OBc7Ij9or/s400/Pixie_by_SangiPhotography.jpg)
Силуети зад думи прескачат первази и влизат в заключени помещения. Отдават се на скъсаните тапети и отразяват себе си по тавана. Оформят събития без асансьори, стъпало по стъпало нагоре и в нас. Откъсват цветя, които не са посаждали лично и ги принасят в жертва на филмотеката. Силуети зад думи развалят кибритени кули, пазени с много внимание, дълго. Хвърлят прочетени вестници и стари обувки, заравят съвестно ранните сутрини и гладуват, защото не им се яде. Хранят се с нас. Не съществуват във другите. Опитват понякога да се самодушат. Силуети зад думи пълнят улиците и държат сградите изправени, за да не рухне кулата другаде. Безполезна съпротива разплаква, а после утешава все същите лебеди, които се мислят за патици. Силуети зад думи прозират от нас и не стигат. Не стигат. Не спират.
gt
ОтговорИзтриване