Добре, ето - взимам си думите обратно. Взимам си обещанията, въздържанията, благоприличието и очарователната усмивка, когато премълчавам. Взимам си багажа, който оставих, спомените, които се правя, че не съществуват, взимам си и пътите, в които съм отстъпвала и правила път. Мятам на гърба си и очакванията на другите, връщам им компромисите и капитулирам пред себе си. Днес. Това е. Това съм аз. Точно такава, непримирима със сивото, панелното, заключеното в другата стая. Аз съм и пороците си и добродетелите и ще живея с всичко това едновременно, защото иначе не съм аз. Благодаря за мързела си, за умишленото вмешателство, което се е случвало да предприема. Благодаря си и за шалтера, с който гася тока на хората, които ме нараняват или не обичам. Харесвам си всички падения и рани, които получих по своя вина. Обичам си безотговорното поведение, когато съм си го позволявала и си обещавам да бъде още по-размахващо. Взимам си всички думи назад, които не са съдържали истинските ми желания и чувства. Взимам себе си, докато се усмихвам.
"Обичам си безотговорното поведение, когато съм си го позволявала и си обещавам да бъде още по-размахващо" GT
ОтговорИзтриване