* * *

Влюбена съм. В живота. В хората. В юздите им. В ножиците, с които ги режат. В поетите, които ги виждат като криле и илюзиите, които ги дърпат. Ти си мислиш, че е мъж, но е Живота. Самият той прави любов с мен, а думите му облизват врата ми. Самият Той прави любов с мен и ме прегръща като съпруг, готов да умре за утробата ми. Не ти изневерявам, а те облагородявам с лудостта си, докато крещя името му, прегърнала кръста му с краката си. Влюбена съм и това никога няма да свърши. Свършвам само аз, като разказ, който описва залеза.