Когато си извън тялото си можеш най-добре да прецениш колко е лепкава кожата. Как пресъхват устните след целувките. Как се движи вятъра в теб и те размества като хвърчило над покривите на другите. Как ноктите се впиват в юмруци и разбиват описателността, която е присъща на виденията. Остава само есенцията, а прилагателните чакат на опашка. Чукаш. На вратата на другия се показва балон. Ако ти отвори, значи можеш да разместиш мебелите както на теб ти харесва. Въпрос на гостоприемство, възпитание и интензивност на валежите. Напоследък са напоителни. Давят и съществителните. Остават само съюзи, които да свързват подлозите. А под тях само тела, които да мокрим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар