![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEis5moN9FYxcjDZo7EFqd0Ru84w4LMXQ-nHlpvZtMTf6pH-9AXbhvE0azHxS17Mj_AWB9RtB2Eop4pD8yGH5JldibzfFgoHBRZFBogxzuKaWRWItwV-lqhaLkrcpBqQg0FhKduI3Sf_o3UE/s400/satoshi_Saikusa_midnight_in_the_garden_of_evil_02.jpg)
Когато си извън тялото си можеш най-добре да прецениш колко е лепкава кожата. Как пресъхват устните след целувките. Как се движи вятъра в теб и те размества като хвърчило над покривите на другите. Как ноктите се впиват в юмруци и разбиват описателността, която е присъща на виденията. Остава само есенцията, а прилагателните чакат на опашка. Чукаш. На вратата на другия се показва балон. Ако ти отвори, значи можеш да разместиш мебелите както на теб ти харесва. Въпрос на гостоприемство, възпитание и интензивност на валежите. Напоследък са напоителни. Давят и съществителните. Остават само съюзи, които да свързват подлозите. А под тях само тела, които да мокрим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар