Vive le connard

Дали няма да е прекалено, ако започна да пиша и по два пъти на ден тук? :))) Не мисля. Майната му. Ще пиша когато и колкото си искам.
Всъщност аз съм тежък простак. Крия се зад тази мила физиономия, но в мен живее сръбски чичак, отгледан от космати македонци в българско село. Най-вероятно нося звучното име Ставри и имам егати потника! Иде ми да изрежа една тлъста псувня в пространството и да се освободя от всичките си житейски тегоби в тези десетина концентрирани секунди. И когато това чувство започне да надделява си пускам класическа музика за ужас на металистите в стаята. :) Контрастът се лекува с контраст. Но всъщност аз не искам да убивам Ставри, защото той ми дава една много интересна палитра. С нея възприемам друга част от информацията, която достига до мен. Мога да се смея на абсолютно брутални, отвратително гнусни лафове и дори да измислям такива. Това ме обогатява като човек, разширява хоризонтите ми и ме връща назад към корените, към първичната красота на потната мишница. Затова призовавам "Спасете простака в себе си, не убивайте селянина с култура!" Той е ценен за много отрасли в човешката цивилизация и ще ви помогне в трудни моменти да вземете правилното решение. Когато например някой много ви дразни кое бихте предпочели - да седнете да си поговорите с този човек и да му обясните, че трябва да преосмисли и преразгледа концепцията на своето поведение, понеже причинява на останалите хора дискомфорт или просто да благословите него и семейството му с фраза съдържаща приблизително между 3 и 7 думи и която няма да ви отнеме повече от онези въпросните 10 секунди. Или можете да поправите телевизора с удар, а не с техник... Сега свършвам да пиша, че ще водя Ставри на кино.