вторник, 21 декември 2010 г.
Събира ни това, което ни разделя
Лудницата не е скучно място. Приютява гълъби с раздвоение на личността. Мислят се за обелки от лимони и се самокълват. В сряда има почивка на лудостта. Всички си обличат обикновените дрехи и гледат телевизия. На простора пред входа са накацали всички цветове. Прилича на параван на настроенията. И никой не се крие зад него. Когато скучаеш винаги можеш да бъдеш себе си и да видиш какво ще стане. А то винаги става една... Озоваваш се разплакан пред най-красивия букет и се успокояваш с мисълта, че ни събират нещата, които ни разделят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и теб ли те е погнала луната. живи да са лунатиците!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТемата ми се чувства открадната,но както и да е.
ОтговорИзтриванеИ разбира се, в главата ми всичко е разместено
и подредено по любимия начин-необичайния.
P.S.Все пак.
..Озовавах се пред красивата луна и се разплаках от мисълта,че хора се разделят с хора и с човешките си преживявания,заради различията на мишките,отглеждани в главите им.
Прибират се успокоени и вътрешно сплотени от егото си,
а чувствата си бранят с бронежилетна гордост.
Хубаво е. Твое ли е?
ОтговорИзтриване..имах предвид,че подобна тема,за това -какво събира и какво разделя..,занимава мислите ми от доста време насам.
ОтговорИзтриванеИ отговорът сякаш ми се проясни съвсем около 15.55