Разпиляване

Разпиляване не съществува. Отричам оризовите зрънца под ноктите си. Откакто разбрах че водата слепва зрънцата между пръстите ми, греба с пълни шепи. Мокра съм от вярата си в неизбежното. Търсещите факли намират светлината в пещерите, докато кладенците чакат да бъдат открити, а новелите написани, повестите прочетени и поезията преживяна. Разпиляването не оправдава. Намираме се някъде между подредбата на вселената и целувките си, на едно вълшебно място от паяжинеста вяра в отвъдното. Плетем сонети от копринени думи и се гоним по зелените поляни отвъд камбаните. Разпиляването не влюбва. То ни кара да обичаме. Като балерини в лешникови нощи. Ти отваряш прегръдките си, а аз целия Космос. Не сме еднакви, а разпилени един в друг. Събира ни Някой.