сряда, 23 юни 2010 г.

Впечатления



Етикети от погълнато удоволствие летят между дъждобраните. Вятърът вдига облаците високо. Стават червени, после сини и зелени, според сезона на осветителните тела. Различна личност вика от мен текстове на едно позабравено детство. Ето я песента за целуване, а сега и тази за скачане. Равновесието е избягало от доста хора. Клатушкат се усмихнато, вперили поглед в екраните. Джеймс иска позитивната ни енергия в прав текст - пляскането с ръце вече не е достатъчно. И не е лесна работа, ако се съди по високото момче пред мен. Ритъмът за някои мъже е като лявото и дясното за повечето жени. Воините от сцената не изгубиха и тази битка. Сгънах платната за утре. Войната продължава. Сега ще си лекувам врата.

2 коментара: