петък, 11 юни 2010 г.

А/ Нощна разходка


Нощна София по жълтите павета. Прилича на стар филм, на картина от неизвестен автор. Особено, когато в ръката ти лежи точно тази друга ръка, която идеално пасва на дланта ти. Вятърът е издухал всички облаци, за да светнат звездите като тихи свидетели. Всяка крачка е дългоочаквана дума в мълчание. Спира се преди гласа да я изпее, но другият я чува. Защото така си говорят по-ясно. Виждам ги как се разхождат, веднага щом затворя очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар