Зелената муклолевита

Сънувам тази нощ, че си седя на една пейка, заедно с още някой и над нас една гигантска сянка прелита.
-И ти ли си мислиш, каквото си мисля и аз? - питам.
-Да, извънземните са.
Първоначално не мога да си мръдна тялото от шок, след това се сещам, че нали и аз не съм земна, така че няма страшно. Хората почват да пищят, тичат нагоре-надолу като в американски филм, а корабът си каца спокойно. Оставаме на пейката и чакаме да видим какво ще се случи. То и да бягаш, и да не бягаш... След малко при нас идва една красива жена, облечена в някакъв извънземен работен гащеризон и ни дава по една чашка, за да я напълним, нали... Проби ще ни взима. Много дружелюбна извънземна, възпитана. Казва, че ще се върне след малко. Ние си изпъляваме поръчката, тя се връща, взима пробите, анализира и ни канят на кораба.
Качваме се и започва разговор с един досега известен земен жител, който ги посреща, прегръща, голяма радост. Аз го гледам и му викам:
-Ама, ти не беше ли човек?! - Той ми се смее. Простак! Решавам да не си говоря с него, 'щото ме дразни и се обръщам към извънземния (който си е като човек)- За какво е всичко това сега?
-Заради зелената муклолевита. - Отговаря ми той и любезно ми подава две пакетчета.
Едното пакетче е медче като тези, които сервират по заведенията с чая, а другото изглежда по същия начин, но е зелено. Обясняват ми, че зелената муклолевита е много ценна и затова са дошли. (?!)
-Пробвай.
И аз какво да правя, отварям пакетчето и пробвам. На вкус зелената муклолевита, да си знаете е като не-сладък ментов мед. Опитвам се да разбера какво й е специалното, че чак нападат Земята, а те само ми се смеят на невежеството.
-Тя е гориво, лекарство и много вкусна храна едновременно.
-Ясно. - Казвам, защото очевидно ми е станало ясно.

Събудих се в 3:33ч. и си записах на едно листче "зелената муклолевита". Дори и Google не е чувал за нея, смяяяяятай....