* *

О, Ромео,
самоубий ме с търпение!
Моля те да ми причиниш такава болка,
не от любов към страданието,
а от надежда за внезапно събуждане.
Обостри ме като оголен нерв,
защото затъпявам прогресивно.
Умирам по навик,
лишавайки света от своята прекрасност...
Не обичам драмата,
но ако ми кажеш "изпий това хапче",
дори няма да те попитам какво е.
Само ще се усмихна и ще преглътна
всички сиви облаци
и фуги, които не настъпваме.