* * *

...но в куфара ми няма място,
да сложа какво не си казахме вчера.
Няма място да мушна някак си
последните думи от непрочетената глава.
Абсурд е да намеря дори едно ъгълче,
малко колкото кутийка за пръстен,
в което да се побере топлата нощ,
която оставям на балкона.
Имам място само за предстоящи събития
и вечното "Ами, ако", което тече във вените ми.
Полунощ е всяка вечер.
Какво да се прави.