Тя е Тук. Същесвува. Пулсира в небето, в бедрата ми, в главата ми и ме опиянява и ме държи трезвена, колкото и коктейла да изпия. Между клавишите, затрупва, изравя, пренаписва и преправя гласа си по телефона. Преструва се на чужда, предрешва се на друга и ми казва "любима". Тя е Тук, но е Там. Слага повече захар, пресолява ми супата и се смее в огледалото, докато си мия зъбите преди лягане. Спарва изнежената ми душа, докато се опитвам да я разхладя с лед и вентилатори. Завива ме в амбалажна хартия, а после духа на игра огънчето на кибритените ми клечки, така че да не мога да се самозапаля. Пречи ми да бъда щастлива...Пречи ми да бъда щастлива...Пречи ми да бъда щастлива, когато си представя, че не е Тук. Че не е Там. Че я няма. Че съм я отрекла, понеже съм твърде млада, за да я оценя. Очите на другите са само очи. Другите очи, които винаги гледат на изток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар