* * *

"...твоят образ в огледалото е моята най-красива поема, но той изчезва бързо, това е моето последно "обичам те"..."

Финалите ни изпреварват началата. Тишината измъчва стихотворенията, които не сме си написали още. Моите ги пускам да те преследват, така реших. Дали ще бягаш, преценявай ти. Но, за Бога не чакай! Чакането е успокоително, с което да приветстваш примирението. Не ме гледай, че се укротявам. Въпросът е какво се случва, докато спиш. Бяха ме посъветвали да пиша по-кратки изречения. Затова. Вече. Концентрирам. По три думи. В. Една. Чети. Всичко. И се моли...