Хавлиите попиват капките от кожата ми, заедно с пясъкът ти. Оставил си следите си по надраната ми от вълнение кожа. Оставам, заминавам, разказвам, мълча...Каквото и да е това, то е за публика. Когато и да е края, той е неизбежен. Прилича на красива песен, чиито припев е незапеваем. На струна, скъсана от начинаещ китарист. Гладна съм, а е почти 3 през нощта...Лека нощ.
Интригуващо чувствено...А понякога и най-добрите китаристи скъсват струните си.Незнам защо.Вероятно най-красивите и неповторимо истински звуци се раждат точно там в една скъсана струна.В една разкъсана и недовършена мелодия.Завършените партитури са подредени, но стерилно скучни.Лека нощ!
ОтговорИзтриване