Сама съм, както винаги било е.
Както винаги е свършвало.
Както е започвало,
когато се събуждам.
Сама сред сънища,
в които другите живеят.
Дори и ти не си до мене.
Дори и ти решаваш, че е сложно.
Твърде сложно за обърканата ми душа,
която очертава черни кръгове
под очите и в сърцето ми.
Скоро ще съм ледена съвсем,
а ти ще си далече.
Ще се преструваме на люлки още малко.
После ти ще ме изпуснеш,
а аз ще те завържа в себе си,
като камък на врата пред скок в реката.
Лека нощ,
поемите са скучни,
когато някой пише,
а другият не ги чете.
Хубаво е !
ОтговорИзтриване!!!!!!!!!!!!!
ОтговорИзтриванемного силно :)
ОтговорИзтриване...Но поемите са такива каквито ги възприемаш и ще са пълни с твойте чувства... и дори да не достигнат до точно човекът, който си искала, споделени, достигат до всички останали.. :))) много силно наистина :)
:)
ОтговорИзтриване