*

Развиваш ми фобии, че няма друго, освен неизписани страници, разпилени от ветрове дъждовни. Нищо друго, освен черно-бели дъги на далтонисти, а дървото, което вселяваш само повтаря "От къде си се взел?!".
Лудост е това! Лудост! Изнесете актьора, пребледнял е! Припада, момчето! Поръчаха ми да пия дайкири, а ягоди няма в гората! Лудост! Лудост е това! Не се играе в неделя! Тогава съм прочетена. Почтена. Прочетена... В събота започвам отначало, петък е бясна мелодия, която изтупва праха от завесите сиви. Кашляй, кашляй! Ще изплюеш перлата от мидата, която схруска. Нервното потропване на пръстите ти ме следва като поема, която е трябвало да бъде ода, която пък е трябвало да бъде реалност. Ще се чакаме ли, ще се чукаме ли? Не разбирам... Знам само ,че целият ми свят се събира в един гардероб. В него ти оставям подаръци, в чекмеджета, в които има кутийки, в които има още кутийки... Когато ме видиш в някой четвъртък ще отвориш една от тях, произволно. Знам си. Ще ме причакаш на някой паркинг, зачервена от бързане да те видя. Забулена с цветни шалове...Кой точно СЕГА свири Бетовен?! Подиграва ли ми се съдбата или ми прави намеци?
Сигурна съм, че всички виждат две неща, когато ме погледнат. Първо, че съм учила азбуката легнала и второ, че си ми изпушил цигарите. Не ме карай да си реша косата в сряда - не е полезно за обертоновете. Във вторник в леглото ми е апокалипсис. А след 865 дни е Утре, което се надявам някой тъпак да не кръсти "Понеделник". Дните от седмицата са само успокоение, че има следваща, която да изживеем със същата мисъл.
–Спирам да пиша!
-Я, не ме ядосвай с този троснат тон! - Говориш ми с родителския маниер на по-големия влюбен.
И спираш диалозите отново с целувки. Ах, как не трябваше, как не трябваше! Лудост! Лудост е това! Спасете го... Той не знае какво прави!
Няма финал. Просто в един момент трябва да спрем едното или другото, любов моя...