Reconnaissance

Месецът отмина в дигитални пеперуди,
които не оставиха нулите и единиците
да говорят сами за себе си.
Шекспир много е писал,
но от нас звучи мелодически по-красиво:
"Откакто се простихме с тебе, мили,
очите ми, във плен на мисълта,
способностите свои са сменили
със нещо като зряща слепота."
И в този мрак (дописала бих аз)
провиждам истински в безкрайното очакване
да ме огрееш с разтуптяващи очи,
дори това да значи
да пробиеш дупка с тях
във покрива ми.

"Тъй честна е към тебе мисълта ми,
че кара моя поглед да ме мами."
Във сутрешни видения отричам,
че мога да живея бееез да те обииииииичааааам (тук пее Васил Найденов)
и става много лигаво...