И се събуждаш една сутрин. Завивките под теб са смачкани на кълбета. Сънувал си неспокойни сънища. От онези, които помниш, че са били много интересни и странни, но кой знае за какво ставаше дума. Мисълта за кафе те отвращава. Мисълта за мисълта за кафе те отвращава. Цялата сутрин те отвращава и света, в който се чувстваш така сутрин. И мисълта за причините да се чувстваш така в отвратителна сутрин като тази... И най-вече споменът, че има снимки. Както и споменът, че и другите имат спомени-вероятно дори повече от теб. А и снимки!
И се събуждаш в още една такава сутрин, със същото намерение - НИКОГА ПОВЕЧЕ бира след вино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар