неделя, 1 август 2010 г.

* * *



Небето знае тихите стъпки,
по които минаваш над мен.
Разбиваш дъждовните облаци
с приказки, съчинени отдавна.
Не разказвай всичко на птиците.
Лунната меланхолия,
която духът ти оставя в моя
тежи, но не снася.
Гнездото е дом на невидими жестове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар