Преди да се науча да се пързалям по извивките ти
не знаех за какво са зъбчетата на кънките отпред.
Трябва да мога да спирам, преди да се блъсна в стените ти, казваш...
Не искам да те одраскам, да ти отроня дори прашинка.
Предпочитам да имам синини по раменете си,
да се разпилея на милиони стъклени прашинки
и да полепна по теб като звездна карта към вкъщи.
Заведи ме там по време на някоя среднощна разходка
и ме изгуби.
Поздрав! ;-)
ОтговорИзтриванеspeechless
ОтговорИзтриванеГери, нещо ми се струва, че напоследък си се разнежила, та чак разлигавила, като градински охлюв. Няма лошо, само внимавай, че идват коледните празници!:)
ОтговорИзтриванеда се стягам, викаш? :)))
ОтговорИзтриванеЕ много е хубаво!
ОтговорИзтриване"Вълнуващи грапавини,
замайващи ме гладкости.
И докъдето погледа ми стига,
пред мене се простират
пътеки,
по които езикът ми е скитал." Мария Донева