понеделник, 12 юли 2010 г.

Ти никога нищо не губиш



Познавам всеки поглед, който ми изпращаш, докато се взираш в масата отсреща. Питаш ме каква е тяхната история, сякаш ние нямаме собствена. Криеш, че цветята са за друга, но тя не е дошла на срещата. Че остатъкът е нарисуван на салфетка, която си изгубил. Във виното ми плуват пиеси, които се надявам да не напиша. Отвън празнуват сенките. Танцува ми се с тях, но не смея да те оставя сам. Може да ти хареса тук и да не излезеш никога. Обичам те по-силно от затрупаното бъдеще. Ще почакам да заспя отново, а ако не стане, ще знам, че съм опитала всичко, което можах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар