четвъртък, 8 юли 2010 г.

Безпаметна



То е като...жилката под онзи нокът, която те е боляла до вчера. Като изпукването на врата ти, когато рязко отмяташ глава. Като денят преди рождения ти ден...Като хартиените писма и хартиените левчета. Като скъпото вино, което пи преди десет години. Като първият път, когато не можа да си поемеш въздух след страстна целувка, а вместо това само гледаше невярващо, че наистина имало такова усещане... Като зачервеното ти лице от мислите, които оставяш под масата, върху крака на човека отсреща. Като портокаловият вкус на лятото...
Забравя се, ако не си записваш.
Помни вместо мен и ми разказвай.
Аз съм само канал.
Безпаметна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар