вторник, 6 юли 2010 г.

Когато спиш


Когато спиш таванът отваря тунел към другия свят, от където те гледам. Бълнуваш реплики от гледани филми. На кого говориш? На времето досега или на паралелните ни животи? Не чуваш звънеца на входната врата, а той почервенява от срам, колко беззвучен е станал.
Когато спиш комарите залагат на бридж дали ще прегърнеш възглавницата. Пляскат с ръце завивките, за да проверят дали си потънал достатъчно дълбоко, за да не усетиш. Да не усетиш как плъзгат телата си по кожата ти. Целуни ги, за да изпуснат топли въздишки в сънищата ти.
Когато спиш протягаш ръка към мен. В съня си ме галиш, а понякога ме притискаш така силно, че отварям очи насред някоя история. Помни само думите. Другото е философия за цветовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар