вторник, 20 юли 2010 г.

* * *



Знам твърде малко за вещите, които затварям на тъмно в гардероба си. Бързам да те сложа в кутии при нощите, които превръщат душите ни в лук. Сатенените ми панделки се вмирисват от сълзливия дим, който изпарявам през кожата си. Виждам насълзените ти очи. Само аз знам колко съм зависима, когато затварям дълго чаканите портиери, в несрещнати хора. Всички са тук, но остават предрешени в минали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар