сряда, 10 март 2010 г.

Пътуване във времето

Изписала съм тонове дневници. Тетрадки, тефтери, папки с листчета и салфетки, кутии от цигари, всичко, което става за драскане отгоре. В последните 2-3 години реших да дам на дневниците си по-приятен вид и започнах да си купувам красиви тефтери с твърди корици. Последният зарязах през август и започнах да пиша тук. Днес го поразгледах, за да си припомня как съм се чувствала преди рождения си ден, защото по мои спомени миналото лято беше изключително спокойно и приятно време за мен. А когато човек е объркан и напрегнат е добре да се върне назад във времето и да си припомни, че може да бъде в равновесие със света и себе си. Стига уводи. Затварям очи и бъркам в торбата на миналото...

18.07.2009 петък

"...Заклещена между днес и утре, се опитвам да направя това, което е правилно. В същото време продължавам да игнорирам цели глави от миналото си. Може би защото няма място за всички. Но когато някой гълъб кацне на моя перваз, първо се питам дали не е пратен да ме събуди от заблудите, които съм приела за неизбежни истини..."



20.07.2009 понеделник/23:27ч./29 C

..."Това, което помня не е нищо в сравнение с това, което преживявам в момента. Това, което предстои да се случи е нещо, което започва сега и не свършва никога.Защото всеки край е ново начало, което ни води по пътя ни към "утре".Затова миналото трябва да се помни като някогашно бъдеще, което сме определили в тогавашното си настояще. Ако цялото това движение е напред и назад по вертикала на живота, чудя се какво се случва на хоризонтала му - в ляво и дясно? Как тече времето там? Подминала ли съм пресечната точка на хоризонтала и вертикала? Как да съм сигурна, че не съм се отклонила по хоризонтала и че не разтягам света настрани, вместо напред и назад? Може би тази гореща юлска нощ е всъщност ноември. Лягам си. Твърде късно е за неузрели мисли..."



05.08.2009 сряда

"...Бургаските поети ме вдъхновяват и натъжават.Аз като дърво без корен, като река без извор- тека, но никъде не отивам, живея без да се определям, без да се завръщам никъде.То просто няма къде.И докато Бургас вдъхновява своите поети от столетия, то мен точно тази идентична липса, тъмна празнота и бездомност ме движи през думите, за да създавам поезия.

Като река без извор
потекла спонтанно
влача със себе си тръни и клони.
Тека без посока
на вятъра спътница-
нямам къде да се влея
и няма за мене сезони.
Такава съм плевелна,
оцеляваща скитница
живея живота последен.
Не ми е роднина морето,
а само Вселена съседна. "



06.08.2009 четвъртък

"... По вещите около себе си можеш да познаеш какъв си, а по хората до теб посоката, по която се движиш. Честит рожден ден!"

Ако така звуча щастлива... :)))) Кое прави миналото да изглежда по-приятно, отколкото е било в действителност? Може би късата памет. Но пък точно затова има дневници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар