четвъртък, 25 март 2010 г.

Близо



–Тук съм, ето ме!
-Викай по-силно, много е тъмно!
-С тъмнината привикват очите...-запявам някаква моя мелодия-...Тя тихо те води напред. Фенерите светят оранжево, а небето е игленик от мъниста. Как си се изгубил в нощ като тази? Все по-близо към мене вървиш...
-Виждам почти...
-Усещам ,че си близо, по-близо от преди...
-Цитираш себе си, не е прилично.
-Не е прилично и да се изгубиш по пълнолуние - отговарям ощипано.- Кой те насочва? Луната или очите?

Няма коментари:

Публикуване на коментар