За домашно си приготвих куба либре. Да живее свободата! Изписах тонове поезия и сега искам още. Думите! Буквите! Те са ми любовници, които ме докарват почти до лудост от удоволствие. Не мога да се спра! Каква е тази мания, някой да ми постави диагноза, преди да съм го направила аз, защото и лечението ще е по моя рецепта. А това ще включва не много приятни за човечеството мои изяви като тичане гола, скачане през мостове, плетене на венци, рисуване с тебешир, пръскане с маркуч на двора и преяждане с череши. Ужасни гледки. Никой не ги заслужава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар