Удавих в сутрешното си кафе буквите за следващите два дни. Когато съм на път не пиша. Но когато пиша пътувам, не е ли чудесно? Дж. К. Роулинг се чудеше в едно интервю за History Chanel защо всички хора по света не са писатели, тъй като няма по-хубаво преживяване, което може да ти се случи тук. Толкова е права, че чак е отвратително. Няма по-сладка зависимост от шума на потропващите клавиши, от аромата на прясно принтираните листа, от докосването на страниците, попили твоите чувства и мисли. Ако това не е истинска любов, то не знам какво е. Единственото нещо, за което съжалявам в живота си дотук е, че не съм била достатъчно постоянна досега, за да завършвам книгите и пиесите си. Но това се променя заедно с мен. Аз се променям с всяка следваща страница и знам, че и света се променя с моята синхроничност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар