Входът е червена врата, която отварям в целия си блясък. Докато вървя надолу по коридора обеците ми натежават, затова ги махам, гривните ми се изхлузват сами от внезапно отслабналите ми ръце. Шията ми вече не иска да носи перлите си. Бърша сенките от очите си, червилото от устните си, разплитам плитката си и събувам голите си стъпала. В края на коридора съм по-малко блестяща, но повече истинска, по-малко красива, но повече вярна. Ще седна на онзи стол в дъното и ще разгледам какво има тук, когато теб те няма. Излязал си. Чакам те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар