Времето се свива и разтяга. Пътните знаци настояват за своята посока. Само миг и ще пропадна между думите и чувствата си в тази голяма дупка, която си изкопал за мен. Вътре има всички удобства, които да ми помогнат да не се чувствам пленница на любовта ти. И прозорче към Слънцето, както съм ти казвала, че искам. С хубави, шарени пердета, с които да си закача уют пред очите. Казах ли ти, че виждам и трета посока? Проблясва в ъглите на стаите, всеки път когато се почувствам разногледа между вчера и утре.
Каква птица съм аз? Като онази бялата на фона на черното нощно небе или точно обратното? Единственият ключ, който искам виси на врата ти. Тези в джоба ми са от захар, от която се ослепява. А отговорите на привидно нелогичните ми въпроси са твърде абстрактни, за да мога да живея без тях.
Казват, че ставам все по-неясна. Браво на мен!
Браво на теб :)
ОтговорИзтриване