Празни стаи

Изтривалките измъчват обувките ми - искат да ги събуя пред тях. Закачалките искат да вляза, да им подам палтото си. Прозорците - да ги отворя. Да дръпна пердетата и да изтупам завивките от леглото. Празните стаи настояват да внеса аромат на малини и пролетен дъжд. Масата иска да запаля свещите й. Да намеря някоя стара плоча за грамофона и да я съживя, а после да светна лампите във всички ъгли. Стените искат да се заселя, да обитавам, да върна към живот тапетите и килимите, докато станат отново цветни.



Вазите отварят усти, за да лапнат лалетата, които нося за тях. Рамките на картините изпъчват платната си, след като избърша праха им. Пианото вдига капака си в усмивка, за да се изфука с побелелите си клавиши. Столовете виждат отново тавана, след като поставя краката им на пода. Леглото отваря топла прегръдка в очакване.



Ще искаш ли да живееш тук отново? След праха, който поиска да избърша и аромата на застояло, който ме помоли да отпратя? Сред цветя и светлина, която пускаш за първи път в празната си стая? Около усмихнатото си пиано и изпъчените си картини? Сред важната изтривалка, която не помни обувките ти?