![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnFzG9tfTFkV5gywvG9nPrHXJPvqtfyQQ4kAU0K03hC2tbGtA677pDzY37afSCuyRlFKrHTNToPNQ-K8tEDXjINtP4orQgkpgtGzBeYBnESRy7lrOHd3Zn7aCLKEBYL7RwG25m3YUTDUkB/s400/13813980.jpg)
Говоря за центъра на тежестта, който те държи изправен. За истинските истории, които превръщаме в кино-филм или книга. За островът, който винаги те чака, за да те спаси след неизбежното корабокрушение. Става дума за откровеното желание да се издигнеш над себе си и да полетиш, без да се обръщаш назад, но и за любовта към живота и неговите истински истории, острови на спасение и центрове, които осъзнаваме, чак когато се издигнем необратимо. Става дума за едно прекрасно приключение, което или ще изживеем и ще опишем в книги или само ще опишем в книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар