Какъв е смисълът да те познавам, ако никога не проговорим на един език? Защо умират птиците във полет, а гълъби не кацат по дървета? Защо е синьо дневното небе, ако зад него всичко е все черно? Какво лекуват ветровете, щом нищо не отнасят Там със себе си? Дали да срещнеш някого е просто шанс или е предопределено? Нима телата ни не са предверие на друго измерение любов? И колко старомодно мога да звуча, ако ти кажа, че това е първото усещане, което съм допускала изобщо? Да вярвам на ушите или на сълзите си? Какво си Ти, какво изобщо става? Паметници сме. Един за друг направени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар