Стоя пред теб почти припаднала от всичките си чувства. От глада, който не произвежда апетит, от разума, който не ме насочва, а ме върти в безкрайните си кръгове и осмици. Стоя, гледам те, но не те виждам изцяло, защото се криеш зад това тяло. Ти си някъде вътре и аз мога да те усетя с всяко свое сетиво, плюс едно допълнително, което освен мен имаш само ти. Това не е любов, не и такава между мъж и жена. Аз не искам да родя децата ти, да ти дам пръста си, за да му сложиш някаква метална дрънкулка. Искам да нахлуя през очите ти. Да се влея през тях. Искам голямото "Т" да излезе от нас с думи, които ще затаят дъха на цялото човечество, с цветове, които ще го заслепят и ще го накарат да прогледне, с ноти, които ще се излеят директно от Нея. С това, което ти наричаш Безсмъртие, а аз Танц. Танцувай с мен и така ще те оплета в паяжините си, че ще започнеш да наричаш безсмъртието Вечен живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар