![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEim7gqmz2_Vgze5dJdDguCUGgKc_C5WW-5kQwW9DtmJZUMznhpuBbwepxO0e-OOpbfNZ4bTf284FzFcF74I4w4m5Hi5PnpW3He7CC3ezZ01oEmF7L9SEX-OtbnGQV7uFBhslS8t6iLYuMae/s320/Many-kind-of-oranges-colors-orange-VECTORS-color-fruits-fruit-lemon-woman-tags-rainbow-colour-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%B5-CLORS-MIX-nil-photo-creative-digital-art-MARK-PHILBERT-ilgin%C3%A7-ANALOVE-GREEN-no-name-rainbow-of-color_large.jpg)
Има сутрини и Сутрини. Тази е от вторите. Не се наспах, обаче съм така заредена, че мога да измина всичките километри до работното си място пеша. Няма, разбира се - прекалено е мокро, а с водата не се обичаме. Което ме подсеща, че преди 3 години бях написала едно есе със заглавие "Мокро", в което за първи път в живота си се бях ядосала истински на света. Много беше гневно. От тогава насам не съм му се ядосвала. Излях всичкия си гняв в онези 2-3 страници и той приключи. Сега от време на време съм тъжна или раздразнителна, но в никакъв случай ядосана на света. Той не ни принадлежи, нито ние на него. Радостта от живота е единствения смисъл. А портокалите вече не са същите. Снощи говорих с Румпелщилцхен и сега превръщам сламата в злато. "Много добре!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар