В дъното на чашата ми плуват рибки. Хвърлят своя хайвер и го оставят да ми се влее идейно. Повтаря се само сюжета, извън нас банален. Очите на другите виждат само клишето. А в мен е идеален. Чела съм много приказки ми казваше мама. Няма любов, само дни, които ще минат в измама. Все още не вярвам. Нито на нея, нито на Вселената, че всичко е предопределено. Ума ми не го побира. Kак е възможно да плуват рибки във бира?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар