Някаква тъга. Като след съвършеното земетресение. Страховити видения. Затрупан скиор в лавина, рине в мен дупка да се погребе. Ако беше песен щеше да звучи като тропот на черни коне, тичащи към ръба на висока скала. А пропастта със своята неизбежна усмивка е готова да ги схруска с дълбокия си алт. Като сцена от филм, пред която бих затворила очи и обърнала глава в страни. Непоносима гледка. Непоносимо утро. Къде съм?