Чуваш ли? Завъртя се колелото. Прискърцва водата по него, уморена от стоене. Отново се влива назад към жълтите градини, които позеленяват. Окъпва камъните под костенурките. Виждаш ли? Блести отгоре, от дупката към Слънцето и се спуска към извора. Усещаш ли я? По краката си, във вените, как се качва към лицето ти отвътре и се връща през очите със сълзи обратно в своя кладенец. Влива се в себе си неизчерпаема. Минава през тялото ти все едно то е част от тази нейна верига, измислена от самата природа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар