Една колежка ме пресрещна в коридора на радиото - "Цялата грееш". Десет минути по-късно, друга ми каза "Всичко наред ли е? Защо си тъжна?". В мен е по-пълно от всякога. Бият се всички емоции в кървав древноримски маратон, за който живота ти на арената е нищо повече от забавление за масите. Едно чувство пада поразено от стрелите на друго, после се изправя и забива нож в гърба на трето. В този спектакъл се припознавам, без да се отдавам на нищо различно от себе си. Никой не може да ме има такава. Само думите са ми любовници, а всички дела са вандали. Странното е, че за да се открия, ми трябваше тази блого-автоанализа за утеха, че всъщност да си искрен е едно прекрасно чувство. Двайсетина последователи наблюдават моя есхибиционизъм, а зад тях и още някъде толкова шпиони. Обособявам се и се разкривам, защото нямам друг избор. А това, че ставате все повече ме кара да си мисля, че не напразно се измъчвам да живея съзнателно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар