Както дълго обещаваните и неспазени намерения за планове (повтарям само намерения за такива), така и топлината нерядко е само проекция на това, което искаме да бъде. След 5 минути обаче става някакво земетресение, комети се врязват, вулкани изригват, падат камъни от небето и хоп! грейва Слънчицето. И сега при това положение илюзия ли е неговата топлина или не? И какво е реално, мамка му, вече съвсем се обърках с тези онлайн комуникации, асоциални контакти наживо и дигитални домати на салата. Не знам какво мисля - това, което пиша тук, това което говоря с колегите си, другите неща, които говоря с човека до мен или тези, които не казвам на никого. Тишината ми липсва. Ей така да си помълча и да си чуя главата. Изглежда съм на път да хвана гората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар