Благодаря ти, Господи, за Франк Синатра. За белите божури. За сладникавия аромат на водорасли в Созопол. За всички целувки, които получих. За един метър червена панделка, която нося в джоба си. За пълнолунието, което ми разкри, за да заснема и да публикувам тук наскоро. За изгубената ми шапка, която се върна. За камилите. За Бианка. За един водопад на Витоша, който имах на снимка, която изгубих. За ореха от двора на Текстилния техникум, който ме възхищаваше, но отрязаха. За онзи другия орех в Турия, който пазеше сянка на една пейка, където веднъж се целувах с момче, но и него отрязаха. За любовта, която не съм сигурна дали съм заслужила да получавам всеки ден в такива количества. За мерника ми. За 763-те рими на "ден". За пчелите. За сурия намаскар. За утре.
When you give, you'll receive. And sometimes you don't even realize that is happening...
ОтговорИзтриванеKiss you:*