понеделник, 25 юли 2011 г.

"Кажи нещо", казва той


-Чувала съм, че хората свикват да заспиват сами - каза Лили и направи дълга пауза, докато цигарения дим запълни празнината в гърдите ѝ, с която разказваше. - Въздухът в стаята е прохладен, когато е само твой. Писах писмо наскоро. На ръка! Мисля, че хората правят такива неща днес, за да си спомнят какво е било през 60-те. Колите, пурите, роклите... Мъжете! Сега си искаме романтиката в точен час, цвят и форма. Аз ще му сготвя, той ще ми разкаже история. Виното ще купи той, а аз ще пратя SMS на сутринта. Няма значение дали цяла нощ ще вали, защото всички прозорци минават през антивирусната. Всички чувства минават пълна проверка... Помня, че момчетата едно време първи казваха "Обичам те". Сега, когато мълчим си вярваме повече. По-добре е да не знаем какво мислим. Един от двамата винаги не е достигнал дълбочината на другия. Въпреки това тишината ни смущава. "Кажи нещо", казва той. Страшничко е. Като стая, пълна с хора, които чакат болния в съседната да си отиде. После си лягат. Всеки в собственото си легло.

5 коментара: