четвъртък, 21 юли 2011 г.

Лятна буря



"Нищо друго не изпълва така стомаха ми, както чувството на безнадеждност. Собствените ми, тъжни постъпки. Спомена за някогашното щастие. Жадуваното минало - любов, която вече не мога да изпитвам и да давам. Живея за нея, да ме разкъсва на парчета, за които да плача без по лицето ми да се стече и една сълза. Толкова сухо е в мъртвото пространство в гърдите ми. Приличам на ходещ труп, който се смее на стари вицове и бегло помни удоволствието от възхищението, което изпитват към нарисуваното му лице.
Вече не искам да бъда обичана. Искам да ме боли. Само физическата болка ме кара да се чувствам жива. Не искам да правят любов с мен, а да ме чукат, докато спра да усещам краката си. Докато не потекат сълзите ми и не се почувствам отново жива.
Ето така ми липсва Той. Понякога, когато го погледна в очите виждам закъснялото време. Пред него аз съм снимка на себе си. Искам да го докосна както преди, но не помня как. Да го целуна, но не зная къде. Да го прегърна силно, но не виждам защо.
Да си тръгна ми казваш... Да опитам да бъда облак поне. Да хварлям светкавици и да убивам цъфнали градини с ледените си камъни, докато не мине пустотата ми в този гняв. Лято е. От онези горещите, светли лета, в които бурите са най-жестоки. Такава да бъда и аз. Пустинна.
Не знам дали ще се почувствам по-добре от чуждото нещастие. Сигурно просто ще намеря оправдание за жестокостта си. Затова избирам да бъда добра с другите и лоша към себе си. Колкото и болно да звучи."

Лили

* Част от "Предвестници на края" coming soon

2 коментара: