понеделник, 30 май 2011 г.

Големият лош селянин, който живее на покрива



На Световното по мрънкане всички са с връзки, а ти раздаваш медалите. Джуджетата на дядо Мраз, отдавна са покойници, стегни се!

Хубавото на това да бъдеш „супер позитивен човек, който зарежда всички наоколо” е, че един ден ти минава. Приятното за другите „зареждане” спира в момента, в който някой от тези ощастливени твои близки не започне буквално да смуче от твоята позитивност, докато не те докара до самотно пиене в някой бар на Шишман. Защото злоупотребите от страна на приятелите ни са нещо, с което скрепяваме клетвата си за вярност. След поредната лична драма на Едикойси, която трябва да изслушаш, вместо да изпълниш вътрешния си порив да му откъснеш главата, с изтощение го даряваш с усмивка, „Всичко ще бъде наред” и допълзяваш с последни сили в скривалището си.
Във високата Шишманова кула, пиеш, а в ръката ти отново се е настанила удобно цигара, за която можеш да се закълнеш, че не знаеш как е попаднала там след пет години въздържание. Тя самата извива опулената си пепелява глава от пепелника и с укор забива катранен поглед в теб.
-Чук, чук!– Подава цигарата с продрания глас на пушач ветеран.
-Извинете, но не искам да разговарям с никого в момента- Любезно отклоняваш поканата за игра на твоя отровител.
-ЧУК, ЧУК! – Настоява агресивно тя.
-НЕ!
Първото „НЕ” за седмицата е толкова освобождаващо, че не можеш да се сетиш за нито една причина да не го казваш постоянно. Изцеденото ти от щастливи енергии тяло иска да се свие в най-тъмния ъгъл, където никой няма да се радва да го види. Вместо това те облива нова вълна на оптимистична непоправимост. Точно в тази най-мрачна своя композиция си припомняш, че утре е отново понеделник.
Като в онзи много стар и предимно тъп виц за момченцето, чиято майка всеки ден му сервира за обяд сарми, докато радостта му в понеделник постепенно не ескалира в отчаяние до неделя. Когато обаче понеделник отново настъпи и изоставеното от Бог дете отново получи за обяд сарми, радостта от любимото ястие се завръща с новата седмица. Ти си в началото на същото еднообразно хранене, пиене, пушене и чукане, на което си затворник цял живот и това отново ти се струва прекрасно! Отхвърляш отвеяните екзистенциални мисли от рода на „Ако очакваш награда на финиша на спорта наречен Живот, то тя ще бъде единствено факта, че там най-после ще бъдеш сам.” Бла-бла-бла... На свършването на живота няма доволни зрители, за разлика от порното, макар животът на мнозина да е попфолк. И като всеки творец (защото ти вероятно си такъв, какво иначе ще правиш сам в бар, в неделя вечер на Шишман, освен ако не си Киро, който отново напусна работа, макар че и Киро е творец, но да не се отплесвам) ти намираш отговора на... как беше клишето..., на дъното на бутилката.
Вечната ти надежда - Deadline-ът!
Deadline-ът е най-голямата ти мотивация откакто откри, че работиш най-добре 35 секунди преди крайния срок. Мазохистичното ти начало отдавна е свикнало на всякакви външни влияния, затова най-голямо удоволствие ти носи авто-агресията, с която се измъчваш, когато трябва да свършиш нещо в срок. Досадният вътрешен диалог в главата ти седмици наред ти пили, че е деградно да висиш във Фейсбук до три следобед и то по пижама, в собственото си легло, при положение, че деня ти е започнал в десет сутринта. За тези пет часа можеше да свършиш Нещото в срок, да пуснеш пералня, да си намериш друга работа, гадже, апартамент, хладилна чанта или там каквото повелява конкретния момент. Осъзнаваш, че крайният срок е твоя най-голям музопроизводител и верен другар, който те занася до вас от тъмните ъгли на пъклените Шишманови барчета. Пуска ти освежаващ душ на главата, прави ти кафе, обува ти чорапите за писане и поставя лаптопа в обятията ти. Всичко е наред, когато свършва. Особено когато свършва в ръцете ти, докато с радостна усмивка опровергаваш Големият лош селянин, който живее на покрива ти, че няма да се справиш.

Що се отнася до Големият лош селянин, който живее в главата ти, трябва да знаеш няколко неща. Предназначението му е да те държи максимално потиснат, демотивиран и неуверен относно уменията ти да бъдеш по-добър от досега. Пази те от прекалено развитие, като те кара да вярваш, че заслужаваш да плуваш в Кафявото море на живота, където да се удавиш и никой да не иска да те извади, защото морето мирише по-гадно от разложения ти труп.
Големият лош селянин със сигурност е руско производство, но на кои точно служби, не се съобщава. Той е имплантиран в главата ти чрез упорит ред и дисциплина още от ранните ти детски години. Например когато лелката в детската градина те е накарала да повярваш, че десерт има само, ако си изядеш „вече ядените кюфтета яхния”, които са ти сервирали. Програмата му впоследствие е била затвърдена от съседското дете, с което уж живеете на една улица, родени сте в една и съща година, месец, имате еднакви асцеденти, учите в един и същи клас, но пък то има колело, куче, компютър и ваучер за джи ес ем-а, докато ти имаш само Силата да мастурбираш. И разбира се важният ъпгрейд на руската конспирация в главата ти, е уж твоето лично и съзнателно решение да бъдеш именно този „супер позитивен човек, който зарежда всички наоколо”. Последното, както вече се убеди е много, много лошо! Води до приятелства и други заразни обществени прояви, чрез които СССР продължава да съществува чрез теб, като Големият лош селянин.
Всичко става много по-лесно, ако помниш едно - мрънкането на твоите приятели е любимият човешки спорт, който никога няма да омръзне. На Световното по мрънкане Най-големият и най-лош селянин очаква онова клето дете от вица за сармите, в неговата неделна фаза, да се покаже от главите ни и да завлачи тирадата по еднообразното си хранене. От „УРА! Аз обичам сарми!” до мятането по корем на земята „Защоооооооо НЕЕЕЕЕЕЕ, не пак сармииииииии”.
...Имаш две възможноти... или да му кажеш да си завре главата в Голямто кафяво море и да мре в DEAD лайн-ът си, или да продължаваш да го захранваш със собствените си сили. Проблемът е, че колкото и да се опитваш да решаваш проблемите на другите, те винаги ще си създават нови проблеми. Това е верига, в която с желанието си да бъдеш добър, ставаш проводник на проблеми. В крайна сметка всички сме свързани, колкото и упорито да се кълнем в обратното. Препредаването на проблеми е вирус, а не лечение.
Разбира се, това не означава, че не трябва да бъдем полезни на обществото и в частност на приятелите си. Означава единствено, че трябва да правим разлика между желанието си да бъдем добри и Големият лош селянин, който дърпа конците на криворазбраната ни отдаденост към другите. Здраво стъпили върху крайния срок на търпението си, сме точно където трябва, за да прекъснем саморазрушителната верига на Добрдетелта.

3 коментара: